По закона на силикона
Ралица Ковачева, August 5, 2010
Забелязали ли сте, че напоследък най-популярните реклами по софийските билбордове са на клиники за естетическа хирургия? Силикон е може би най-търсената дума в Гугъл. Дори и шампоаните за коса, червилата и спиралите за мигли вече се рекламират със силиконов ефект за повдигане и обем. Въпреки че такъв страничен ефект на силикона все още не е описан, емпиричните ми наблюдения показват, че най-вредната последица от него е, че бавно и упорито прониква в мозъка и го убива. При това, очевидно, заразата се разпространява на принципа на психотронното въздействие, защото далеч надхвърля контингента на „дините”. (Всъщност и в мастиката ли има силикон?!)
Силиконът е всемогъщ. Той се просмуква отвсякъде и навсякъде, пуска пипалата си по невроните и препарира мозъка. Ефектът обаче не е като в Силиконовата долина, а точно обратният - пълна парализа на критичното мислене. Характерна особеност на силикона е избирателната пропускливост: приемаме само мнения, които са сходни с нашето собствено. Той не търпи критика, а я заглушава. Можете да откриете силикона навсякъде: в доматите, които купувате, в телевизиите, които гледате, в разговорите на хората по опашките. Най-опасен, обаче, е политическият силикон, защото той се стреми да ни направи не граждани, а вярващи, не активни - а послушни. Не питай, слушай, казва той.
Той прави възможни сюжети, в които полицията прави операция, арестува петима души, съдът ги пуска с мотиви, които биха засрамили всеки студент по право, ако са рецензия на писмената му изпитна работа, изпълнителната власт се запенва и обещава да пита Европол и ФБР (като за целта ще преведе доказателствата на английски), а прокурор номер 2 в държавата обявява, че пуснатите бандити са заплаха за живота на премиера. Вестниците (поне повечето) бълват „доказателства”, очевидно събрани чрез усилен журналистически труд, но никой не прави усилия да обясни, че те може и да не са годни за пред съда по силата на НПК. Във всеки американски криминален сериал поне веднъж на серия драмата е, че полицията знае кой е извършителят, ама наистина е убедена, но прокурорът казва: не стигат доказателствата, няма да издържат пред съда. Но по закона на силикона, вината е презумпция, която не се нуждае от доказване.
Защо в 13-те тома с 4000 листа доказателства не се намериха годни за пред съда? Възможно ли е съдът да „бойкотира” дела и какво означава това напрактика? Какво би станало с всеки от нас, ако МВР (и Прокуратурата, но тя е явно е в скоби) може да си позволи лукса да обвинява по косвени доказателства? Може да поръча психиатрична експертиза, която „доказва” извършителство на убийство? Да си направи специализиран съд, в който ако попаднеш, си осъден априори? А какво стана с презумпцията за невинност? По закона на силикона, обаче, тези въпроси са излишни.
Според същия закон, държавата може да функционира само с изпълнителна власт (законодателната така или иначе й е напълно подчинена). Близо 300 години след Монтескьо в днешна България се проповядва, че принципът на разделение на властите е вреден и пречи на държавата. Още повече, очевидно се отрича и принципът на светската държава, след като от народа се очаква да вярва на управляващите по религиозен начин - без доказателства, без аргументи, защото, както е казал Тома Аквински, правосъдието е Божественият Разум, непознаваем и неразбираем за човешкия ум, но приеман със смирение.
Силиконът експлоатира вярата като оръжие срещу мисълта. Например, не е ли божествен знак, че в разгара на скандала с „Килърите” бяха открити мощите на св. Йоан Кръстител?! А как разбрахме, че са точно неговите кости? Ами Божидар Димитров ни каза, необходимо ли е друго доказателство! Неверниците може да искат анализ, но всичко е от завистта на „тоя шибан народ”, възмути се министърът. И организира всенародни тържества в чест на знаменитото събитие, начело с финансовия министър Симеон Дянков, който намери спешно пари от бюджета за ремонт на църквата, където ще се съхраняват мощите. Разбира ги Дянков тези неща, защото и бюджетът е на път да заприлича на реликварий, в който са останали само мощите на държавната хазна. На фона на този спектакъл, концертите на телевизия „Планета” са просто пионерски лагер!
Символиката на силикона напира от всеки жест на управляващите към управляваните, като почнем от фундаменталния спор със съдебната власт и минем през по-малки, но емблематични олицетворения като Румяна Желева, Веселин Маринов, Шкумбата. От нас се очаква, най-малкото, да я приемаме безкритично, а още по-добре да пощракваме с пръсти и да се чупим в кръста, докато силиконовата вълна напълно анестезира и последните остатъци от мисловност. „Мисля, следователно съществувам” вече е „Съществувам, следователно не мисля”. Не питам, не анализирам, не критикувам. Вярвам, защото самата мисъл за силикона е доказателство за съществуването му.
Очаквам скоро по тръбите да потече вместо руски газ - силикон (на преференциални цени). Социалните помощи вече да се раздават под формата на силикон, а на учениците вместо отлични дипломи да се присъждат силиконови подплънки. Дотогава, опитайте с шампоан, все пак косата е най-близо до мозъка. За максимален ефект се къпете непосредствено след централните новинарски емисии на телевизиите. Как ще познаете дали действа? Когато започнете да си пеете песните на Веселин Маринов под душа. Рано или късно ще се случи. Законът на силикона е безмилостен.