Новини и статии

Кратка история на силиконовите гърди

Публикувано в: Красота и естетика, Любопитно 8 December 2010

silikonoviimplanti

Човешката суета не е измислена вчера. Желанието за усъвършенстване на телесните форми владее умовете на милиони хора по света от векове. Някои прибягват до спорт, диети или козметични процедури, но има някои неща, които не се оправят с крем и сауна. Силуетът може да се извайва само до определена степен - ще стопите няколко излишни килограма, ще тренирате за стройни крака, но за гърдите няма какво да се направи в домашни условия. Няма рецепта (който наистина действа) за уголемяването им, освен оперативната намеса. Затова ще ви запознаем с историята на силиконовите импланти.

Усилията за увеличаване на бюста датират още от преди над сто години. Експериментите до голяма степен са били нерегламентирани и дори опасни - от директно впръскване на парафин, имплантиране на пластмасови гъби и стъклени топки до използването на животински хрущяли. Едва през 60-те години на 20 век са се появили имплантите в сегашния си вид.

Австрийският специалист д-р Робърт Гершуни е въвел използването на парафинови инжекции за увеличаване на гърдите през 1890 г. Усложненията са били многобройни, включително висок процент инфекции. Процедурата спира да се прилага през Първата световна война.

През 20-те и 30-те години на 20-ти век някои лекари се опитват да използват мазнини от бедрата или корема, но установили, че мастната тъкан бързо се абсорбира от организма, а в резултат се получават грозни бучки и подутини.

Хирургическите методи са изоставени през средата на 40-те, когато медицинските списания предлагат използването на външни протези, изработени от гума - високотехнологичен сутиен с пълнеж. Други лекари пък се интересуват от увеличаването на плътността на гърдите и предписват инжекции с естроген - процедурата също не е без усложнения.

Естетичната хирургия се намира на кръстопът през 40-те и 50-те години. Общественото мнение в Америка е раздвоено между увеличаването на гърдите и запазването на естествените форми. Списанията са пълни с образите на Лана Търнър и Ава Гарднър, които изглеждат перфектно, и жените започват да искат да изглеждат като тях. Гърдите, които не признават гравитацията, изпълнените пуловери, модата на банските костюми и списание „Плейбой" - всички те оставят своя отпечатък върху американската култура. Хирурзите пак опитват да използват мазнини за уголемяване на бюста, но отново без особен успех, докато производството на „фалшиви" гърди постепенно се превръща в индустрия за милиони долари.

През този период Робърт Алън Франклин, холивудски хирург, започна да имплантира surgifoam в гърдите на жените - братовчед на полиуретана. Други лекари пък използват подобен материал, наречен Ivalon. След известно време обаче жените започват да се оплакват от втвърдяване и 25% намаляване на гръдната обиколка след операцията. Surgifoam и Ivalon - известни като „гъбите",  губят популярност, но идеята продължава да съществува.

Докато хирургията за уголемяване на гърдите еволюира, нелегалната практика за инжектиране на силикон процъфтява. През 1943 г. две компании се обединяват и създават промишлен силикон, предназначен за употреба в двигателите, тъй като е устойчив на високи температури. Смятан за инертен материал, който може лесно да се стерилизира, японски козметолози  започват да инжектират течността директно в гърдите на жените - и „процедурата" става толкова популярна, че силиконът става дефицитен.

Според една градска легенда липсата на силикон довела до кражби на рибарски каси (щайги или кошове) от доковете, за да бъдат претопени и инжектирани на японски проститутки. В щатите процедурата била популярна сред танцьорките и участничките във вариететни програми, но скоро били документирани усложнения като промяна на цвета и инфекции.

Докато силиконовите инжекции остават популярни през 50-те години, лекарите продължават да експериментират, но без успех, опитвайки се да имплантират топки от стъкло и слонова кост, вълна и хрущяли от вол.

Преходът към 60-те години бележи нова ера в хирургията за увеличаване на гърдите. Пластичните хирурзи Томас Кронин и Франк Героу разработили първата силиконова протеза през 1961 г., а през 1962 г. била оперирана първата жена. Имплантът представлявал торбичка от силиконов каучук, пълна с гъст силиконов гел. Основният вид остава непроменен през следващите 30 години.

През 1965 г. френски хирург създава първите протези с физиологичен разтвор, но първоначално медицинската общност ги смята за нискокачествени, тъй като са били склонни към спонтанно спадане. Жените смятали, че усещането не било толкова естествено, колкото при имплантите със силиконов гел.

За да се намалят случаите на капсулна контрактура - най-честото усложнение при силиконовите импланти, производителите покрили протезите с полиуретан. Проучванията обаче показали, че полиуретанът може да се разгради в организма до канцерогенни вещества, което води до изтеглянето на продуктите от пазара.

В края на 80-те г. няколко лекари поставят под въпрос безопасността на силикона, тъй като има доклади, според които гелът може да изтече от сакчетата в тялото. В началото на 90-те се появяват твърдения, че силиконовите импланти могат да доведат до автоимунни заболявания. Хирурзите започват да използват имплантите с физиологичен разтвор. По-късно е установено, че силиконът не води до автоимунни заболявания, но остават сериозни въпроси относно безопасността.

В същото време производителите експериментират с алтернативни пълнители, като например соево масло, което получава одобрение в Европа и имплантите са пуснати на пазара като „естествена" алтернатива на силикона. Тези протези обаче имат кратък живот, тъй като изследвания по-късно разкрили, че маслото може да се разгради до токсични вещества в организма.

Появяват се и плътни импланти, чийто гел не е в течно състояние.

Еволюция на изкуствените импланти

1890 - първата операция за уголемяване на гърдите с инжектиране на парафин.

1920 - имплантиране на мастна тъкан.

1960 - силиконови инжекции директно в гърдите.

1950 - имплантиране на поливинилови гъби.

1961 - разработен е първият силиконов имплант.

1982 - силиконовите импланти са били изтеглени от съображения за сигурност.

1992 - само имплантите с физиологичен разтвор са били позволени в САЩ.

1995 - представени са импланти със соево масло.

2001 г. - устройство за увеличаване на гърдите без операция.
Подобното на сутиен устройство със силикон създава вакуум върху гърдите, което предизвиква увеличаването на бюста с един размер. Трябва да се носи 10 часа на ден в продължение на няколко месеца, за да има ефект. Идеята на това изобретение е да се постигнат резултати без импланти. Не са открити обаче доволни пациенти, които са постигнали желаното.

Съвременната естетична хирургия е напреднала много по отношение на скулптурирането на гърдите. Има различни импланти и техники на поставяне. Прибягването до операция обаче трябва да бъде следствие на сериозно обмисляне, а не на каприз. Силиконовите гърди все пак не са аксесоар.

Източник: Health.bg

Сподели в:

Нередност Изпрати Принтирай
Facebook

Няма коментари

Съдържанието в коментарите представя мнението на потребителите на Medicine.bg. То не е проверено от модератор за медицинска или фактологическа точност и не замества консултация със специализирано мецинско лице.

Добави коментар

Коментари, които не са свързани с темата и съдържат неподходящо съдържание, могат да бъдат модерирани или премахнати.

Нагоре към статията
Page generation time: 0.14653 seconds